19.02.2015 г., 22:45

Към теб, Апостоле...

808 0 2

Затворени в черупката на битието,
към теб, Апостоле, едва поглеждаме.
И само на годишни чествания,
пред паметника ти главата свеждаме!

 

Остави ни заветите си, Дяконе -
завети светли и непреходни.
"Народе???" Спиш ли? - робство вече нямаме -
сами във робството душите си обрекохме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Никола! И аз имам предвид, че са малко хората, които отстояват народните си права. А и май само ние, българите, имаме поговорка "Преклонена глава сабя не я сече".
  • Скъпа, Таня, не всички са се затворили в черупките! Жалкото е, че когато се наложи народа да каже своята дума, много малко са смелчаците!И в тоя конгломерат-българи, турци, роми, руси, евреи и т. н. само българите свиваме гръб под палките на поредните политици!Нека да пишем, но и словата си да превърнем в дела! Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...