Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите –
на тънки подпалки, стъбла кукурузени.
Палех камината – огън да имате,
крилете си в кал разраних – от тътрузене.
Плачех и виех на глас – след победите,
над пъстри плашила сред бурен изгубени.
И ако пак изпод вежди ме гледате –
изкърпих си Рая... За луди и влюбени.