Patrizzia (Надежда Ангелова)
2259 18507
15.12.2020 г., 10:44 ч.

Кърпен рай 

  Поезия » Друга
223 6 11

Толкова бях заорала из  кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
 тъй гола, без нищичко ценно за пазене.

 

И на коляно пречупвах си римите –
 на тънки подпалки, стъбла кукурузени.
Палех камината – огън да имате,
крилете си в кал разраних – от тътрузене.

 

Плачех и виех на глас –  след победите,
над пъстри плашила сред бурен изгубени.
И ако пак изпод вежди ме гледате –
изкърпих си Рая... За луди и влюбени.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??