Dec 15, 2020, 10:44 AM

Кърпен рай 

  Poetry » Other
182 6 11

Толкова бях заорала из  кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
 тъй гола, без нищичко ценно за пазене.

 

И на коляно пречупвах си римите –
 на тънки подпалки, стъбла кукурузени.
Палех камината – огън да имате,
крилете си в кал разраних – от тътрузене.

 

Плачех и виех на глас –  след победите,
над пъстри плашила сред бурен изгубени.
И ако пак изпод вежди ме гледате –
изкърпих си Рая... За луди и влюбени.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??