20 окт. 2013 г., 20:16

Кървав отпечатък

991 0 0

В мълчание сме нощем...

до мен стои студена тя,

оставям кървав отпечатък,

докосвам я ефирно с уста.

 

В допир са и моите пръсти,

заобикалят я - нежно, романтично,

изкусителното грозде обонянието спира,

мириса на грях в кръвта кипи...

аз да отпивам от нея, а тя да позволи.

 

Колко хубаво звучи,

вечер, свещи и цветя,

мечтите ми като стъкло са несигурни,

остава да ги бутна в пропастта.

 

Искрицата в очите си отива,

погледа ми огнен,

сърцето с любовта си се сбогува,

и чувства тежки носи...

Проси!

 

Единствено с нея утеха се намира,

разбирам “отлежалия” живот на човечността...

за тази чаша с любов и мъка

и моя отпечатък върху нея! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...