20.10.2013 г., 20:16

Кървав отпечатък

990 0 0

В мълчание сме нощем...

до мен стои студена тя,

оставям кървав отпечатък,

докосвам я ефирно с уста.

 

В допир са и моите пръсти,

заобикалят я - нежно, романтично,

изкусителното грозде обонянието спира,

мириса на грях в кръвта кипи...

аз да отпивам от нея, а тя да позволи.

 

Колко хубаво звучи,

вечер, свещи и цветя,

мечтите ми като стъкло са несигурни,

остава да ги бутна в пропастта.

 

Искрицата в очите си отива,

погледа ми огнен,

сърцето с любовта си се сбогува,

и чувства тежки носи...

Проси!

 

Единствено с нея утеха се намира,

разбирам “отлежалия” живот на човечността...

за тази чаша с любов и мъка

и моя отпечатък върху нея! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...