Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,

душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,

гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка

Искам да си до мен, но си далеч…

И близко да си - далеч си – дели ни преградата,

наложена ни от фалшивия морал на обществото.

И няма да бъда с теб, а така го искам!

Искам да потъна в прегръдката ти, да бъда с теб,

да се почувствам защитена от всичко и от всички.

Но времето свършва – няма време…!

Времето се изнизва като пясък между пръстите ми,

Чувствам се толкова безсилна,

за това че не мога да променя това,

за това че не мога да контролирам събитията…

Играят си с нас, с душите ни…

Участници сме във видеоигра с неизвестен край…

Да - тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,

но нямам сълзи, вече нямам сълзи в очите,

само сърцето ми плаче със кървави…

16-06-2018                               Maryroj