Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата,
наложена ни от фалшивия морал на обществото.
И няма да бъда с теб, а така го искам!
Искам да потъна в прегръдката ти, да бъда с теб,
да се почувствам защитена от всичко и от всички.
Но времето свършва – няма време…!
Времето се изнизва като пясък между пръстите ми,
Чувствам се толкова безсилна, ...