Кърваво време

26 окт. 2022 г., 10:03

Поэзия » Философская, Гражданская

377 0 3

Когато надвиснал кървавия турски ятаган,

над положените на дръвника на момци глави.

Те вярата си не предали без страх и срам,

останали верни на Бог, един подвиг голям!

А жените им силни със сълзи на очи

се бранили с насилниците те сами.

А когато в утробите им те прониквали,

убивали с камъни техните мръсни следи.

А момчетата им турците вземали еничари,

които забравили родни майки и бащи.

Те връщали се в България, родната земя

и забравили за миналото си, забравили рода.

Те били най-жестоки с братята си, с нас,

убивали сякаш чужди са не българи тогаз.

Посичали родни и свойте близки без свян,

и пред Бог еничарите никога нямали срам.

И плачело от мъка небето с големи сълзи,

отмивало от труповете кървавите следи.

А гръмотевица от небето се спуснала като стрела,

убила злосторника, на народа си убиеца!