Кърваво време
Кърваво време
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи
се бранили с насилниците те сами.
А когато в утробите им те прониквали,
убивали с камъни техните мръсни следи.
А момчетата им турците вземали еничари,
които забравили родни майки и бащи.
Те връщали се в България, родната земя
и забравили за миналото си, забравили рода.
Те били най-жестоки с братята си, с нас,
убивали сякаш чужди са не българи тогаз.
Посичали родни и свойте близки без свян,
и пред Бог еничарите никога нямали срам.
И плачело от мъка небето с големи сълзи,
отмивало от труповете кървавите следи.
А гръмотевица от небето се спуснала като стрела,
убила злосторника, на народа си убиеца!
© Валентин Миленов All rights reserved.
