Къс светлина

Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.

Копнея, когато съм духом сломена -
без блян за живот: сама на ръба;
някой мойта ръка да поеме
и да вдъхне у мен смелостта.

Ще намеря ли причината защо съм родена
точно тук... и точно сега?
Всяка съдба е лошо скроена,
но пак бленува за къс светлина.

И сега - аз не съм променена:
все още търся свой къс светлина.
И (ако я открия), уморена,
ще положа на нейното рамо глава...