Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена -
без блян за живот: сама на ръба;
някой мойта ръка да поеме
и да вдъхне у мен смелостта.
Ще намеря ли причината защо съм родена
точно тук... и точно сега?
Всяка съдба е лошо скроена,
но пак бленува за къс светлина. ...