16 авг. 2011 г., 14:52

Къс вселенска любов 

  Поэзия » Любовная
826 0 10

 

Като гълъбче бяло

долетяло до мен

дълго в шепите галя

един камък спасен.

Аз почти го изпросих

и не знаех, пленен,

колко щастие носи

този спомен дарен.

И не мога да крия -

чувам ехо от звук,

сякаш морска стихия

забушувала тук.

По кристалната жила

в този камък красив

със божествена сила

виждам образа жив:

една вена пулсира

на високия лоб

и копнежна замира

къс вселенска любов!

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??