Като гълъбче бяло
долетяло до мен
дълго в шепите галя
един камък спасен.
Аз почти го изпросих
и не знаех, пленен,
колко щастие носи
този спомен дарен.
И не мога да крия -
чувам ехо от звук,
сякаш морска стихия
забушувала тук.
По кристалната жила
в този камък красив
със божествена сила
виждам образа жив:
една вена пулсира
на високия лоб
и копнежна замира
къс вселенска любов!
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
