rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 16, 2011, 2:52 PM

Къс вселенска любов 

  Poetry » Love
825 0 10

 

Като гълъбче бяло

долетяло до мен

дълго в шепите галя

един камък спасен.

Аз почти го изпросих

и не знаех, пленен,

колко щастие носи

този спомен дарен.

И не мога да крия -

чувам ехо от звук,

сякаш морска стихия

забушувала тук.

По кристалната жила

в този камък красив

със божествена сила

виждам образа жив:

една вена пулсира

на високия лоб

и копнежна замира

къс вселенска любов!

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??