rudin (Иван Христов)
858 1444
16.08.2011 г., 14:52 ч.

Къс вселенска любов 

  Поезия » Любовна
827 0 10

 

Като гълъбче бяло

долетяло до мен

дълго в шепите галя

един камък спасен.

Аз почти го изпросих

и не знаех, пленен,

колко щастие носи

този спомен дарен.

И не мога да крия -

чувам ехо от звук,

сякаш морска стихия

забушувала тук.

По кристалната жила

в този камък красив

със божествена сила

виждам образа жив:

една вена пулсира

на високия лоб

и копнежна замира

къс вселенска любов!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??