Къс вселенска любов
Като гълъбче бяло
долетяло до мен
дълго в шепите галя
един камък спасен.
Аз почти го изпросих
и не знаех, пленен,
колко щастие носи
този спомен дарен.
И не мога да крия -
чувам ехо от звук,
сякаш морска стихия
забушувала тук.
По кристалната жила
в този камък красив
със божествена сила
виждам образа жив:
една вена пулсира
на високия лоб
и копнежна замира
къс вселенска любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
