16 мар. 2010 г., 15:39

Къса е нощта

707 0 0

            Къса е нощта

Дали защото те обичах,
погубих свойте мечти.
В теб тайничко се вричах,
бях птица - поглед щом ми дари.

В мигове незабравими
превземах всички върхове.
Забравих себе си,
не виждах, сърцето ми бе на дете.

Нощите ми бяха дълги.
Лунната пътека - сестра.
На работа е - казвах си.
И много често бях сама.

Уви! С друга бил си ти.
Сърцето стенеше... Дали?
Прекърши се всичко в мен.
Блеснаха красивите лъжи.

Събудих се. Птицата умря.
Луната остана ми сестра.
Любовта ми помъдря.
Боли ме. По-добре така.

Сълзи с морето споделих.
Здраво стъпих на земята.
Мина много, много време,
любовта истинска открих.

Разбрах - не си заслужавал любовта,
днес вече имам нови крила.
Не съжалявам за нищо до сега.
Щастлива съм и къса е нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...