Къса е нощта

Дали защото те обичах,
погубих свойте мечти.
В теб тайничко се вричах,
бях птица - поглед щом ми дари.

В мигове незабравими
превземах всички върхове.
Забравих себе си,
не виждах, сърцето ми бе на дете.

Нощите ми бяха дълги.
Лунната пътека - сестра.
На работа е - казвах си.
И много често бях сама.

Уви! С друга бил си ти.
Сърцето стенеше... Дали?
Прекърши се всичко в мен.
Блеснаха красивите лъжи.

Събудих се. Птицата умря.
Луната остана ми сестра.
Любовта ми помъдря.
Боли ме. По-добре така.

Сълзи с морето споделих.
Здраво стъпих на земята.
Мина много, много време,
любовта истинска открих.

Разбрах - не си заслужавал любовта,
днес вече имам нови крила.
Не съжалявам за нищо до сега.
Щастлива съм и къса е нощта.