Къса мъжка песен

2 дек. 2022 г., 11:19

Поэзия

665 1 2

Дъждът си рохолѝ като по ноти.

Преля и от казаните с боклук.

И – сякаш че Лучано Павароти

ми пее във среднощния улук.

Градът се сви – и в нощната патрулка

заспа най-сетне тъпото ченге.

И аз нахлупих мократа качулка –

и тръгнах да те търся по "Леге".

Представих си, ако за мен си мислиш,

как на Петте кьошета ще ме спреш –

и аз – печален като в скеч на Disney,

в "Света Неделя" ще ти пална свещ.

Една красива, малка Дама в бяло,

окъпана от есенния дъжд.

И в мен – старик по мисъл, дух и тяло,

ще се завърне пролетният мъж?

Ще те прегърна може би пред ЦУМ-а?

Или – в линейката към "Пирогов"? –

Жена, с която губя ум и дума.

И просто онемявам от Любов.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-02T19:43:07+02:00

Винаги има по една жена, която да възкреси мъжа
Qndov (Никола Яндов)

2022-12-02T14:40:07+02:00

В мъжа на 50, 60 или на70, сърцето му остава на 25 години! Поздрав за написаното Валери!