Къса мъжка песен
Дъждът си рохолѝ като по ноти.
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка
заспа най-сетне тъпото ченге.
И аз нахлупих мократа качулка –
и тръгнах да те търся по "Леге".
Представих си, ако за мен си мислиш,
как на Петте кьошета ще ме спреш –
и аз – печален като в скеч на Disney,
в "Света Неделя" ще ти пална свещ.
Една красива, малка Дама в бяло,
окъпана от есенния дъжд.
И в мен – старик по мисъл, дух и тяло,
ще се завърне пролетният мъж?
Ще те прегърна може би пред ЦУМ-а?
Или – в линейката към "Пирогов"? –
Жена, с която губя ум и дума.
И просто онемявам от Любов.
© Валери Станков All rights reserved.
