Къса предколедна приказка
КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал?
Там ли, дето препускат на воля
белоснежни коне в пустошта
и за нищо не трябва да моля –
и блести в пяна звездна нощта?
И светът е бездумен и крехък,
и бродира със тънка игла
на бездомника грубата дреха,
на самотника казва: – Ела!
В светла къщица – татък зад хълма,
среща друмника с топъл колач.
И душите ни с обич изпълва,
щом посипе коварният здрач.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
