Късче от България.
Утро е огряло небесната синева,
по която плуват късчета памук.
Упояват ме с ухание цветя
и напява тихо закъснял капчук.
Полюлява се зелената трева,
постлана като мек килим,
покрита с нежни капчици роса,
които блестят като сълзи.
На паша потеглят стада,
проплакват медените им звънци.
А славея в близката гора,
изпълва въздуха с мечти...
С посребрелите си върхове
е полегнала далече планина.
Крепи синевата с мощни рамене
и селце държи в своята длан.
© Пепа Деличева Все права защищены