Късчета от мен
Късчета от мен
по пода се разбиват.
Късчета мечти
там някъде умират.
Аз гледам безучастна
във сива светлина,
с която там ми свети
моята съдба.
С тоз фенер, тъй жалък,
в мрака плътен, лош,
тя ще ме проводи
по онзи стръмен мост.
Там, до пропастта
вече в тъмнина,
там, пред яма-гроб,
там ще съм сама.
Все пак ще го премина,
защото там, отвъд,
аз може да открия
парченца моя плът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Неделчева Все права защищены
