24.08.2007 г., 10:54 ч.

Късчета от мен 

  Поезия
793 0 5

Късчета от мен
по пода се разбиват.
Късчета мечти
там някъде умират.

Аз гледам безучастна
във сива светлина,
с която там ми свети
моята съдба.

С тоз фенер, тъй жалък,
в мрака плътен, лош,
тя ще ме проводи
по онзи стръмен мост.

Там, до пропастта
вече в тъмнина,
там, пред яма-гроб,
там ще съм сама.

Все пак ще го премина,
защото там, отвъд,
аз може да открия
парченца моя плът.

© Кремена Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??