Късчета от мен
по пода се разбиват.
Късчета мечти
там някъде умират.
Аз гледам безучастна
във сива светлина,
с която там ми свети
моята съдба.
С тоз фенер, тъй жалък,
в мрака плътен, лош,
тя ще ме проводи
по онзи стръмен мост.
Там, до пропастта
вече в тъмнина,
там, пред яма-гроб,
там ще съм сама.
Все пак ще го премина,
защото там, отвъд,
аз може да открия
парченца моя плът.
© Кремена Неделчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
