Къща в снега
Къща в снега
Малка къща гуши се в снега,
свила се в полите на планина.
Тъмно е, а в нея има светлина.
С теб сме заедно, романтична среща една.
Пламъците гонят се в камината.
Топло е, уютно е. С теб съм сега.
Заедно сме. Сбъдна се една мечта.
Ти красива си, нежна, добра,
косите ти дълги, изправена снага.
Докосвам лицето ти красиво,
очите ти ме гледат игриво.
Ръцете се вплитат една в една,
а устните ни се сливат в целувка една.
Само аз и ти, и Любовта.
Прегръщам те и искам да не свършва това,
красиво приключение, вълшебна е вечерта!
Две чаши, шампанско, искри,
наздраве сега и завинаги.
Отпиваме по глътка една,
а устните ни се сливат в целувка винена.
Обсипвам с целувки тялото твое,
сега то е мое, само мое!
В тази красива тишина
се сливат две тела, стават чудеса.
Усмивката среща усмивка сега,
иска ни се това да не спира никога.
Нощта си отиде, идва деня.
За жалост, всеки поема своята посока.
Дали отново ще се срещнем тук някога,
или ще остане само спомена?
За целувките, виното и Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
