25.01.2017 г., 13:53

Къща в снега

776 0 2

                                                Къща в снега

 

 Малка къща гуши се в снега,

свила се в полите на планина.

Тъмно е, а в нея има светлина.

С теб сме заедно, романтична среща една.

Пламъците гонят се в камината.

Топло е, уютно е. С теб съм сега.

Заедно сме. Сбъдна се една мечта.

Ти красива си, нежна, добра,

косите ти дълги, изправена снага.

Докосвам лицето ти красиво,

очите ти ме гледат игриво.

Ръцете се вплитат една в една,

а устните ни се сливат в целувка една.

Само аз и ти, и Любовта.

Прегръщам те и искам да не свършва това,

красиво приключение, вълшебна е вечерта!

Две чаши, шампанско, искри,

наздраве сега и завинаги.

Отпиваме по глътка една,

а устните ни се сливат в целувка винена.

Обсипвам с целувки тялото твое,

сега то е мое, само мое!

В тази красива тишина

се сливат две тела, стават чудеса.

Усмивката среща усмивка сега,

иска ни се това да не спира никога.

Нощта си отиде, идва деня.

За жалост, всеки поема своята посока.

Дали отново ще се срещнем тук някога,

или ще остане само спомена?

За целувките, виното и Любовта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...