4 дек. 2010 г., 21:41

Къщата на Салем стрийт

1.1K 0 8

Навярно и подаръкът е там -

линее под елхата недокоснат.

Очаквали го да се върне сам.

А вместо него - позвънила поща.

И целият им свят се разлетял –

разпрашил се на хиляди отломки...

“Синът ви... във атака... през нощта...”

До този миг не вярват на писмото.

Ще го очакват до самия край.

Елхата през прозореца наднича

на Салем стрийт – и в Коледа, и в май.

 

Детето си очакват. Да отключи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, г-жо Билярска,

    Написах ви вчера ЛС, че това ваше стихотворение е било оценено за публикуване в литературната рубрика на Eurochicago.com.

    Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. (Ако не отговорите навреме, на мястото на вашето стихотворение ще бъде публикувано друго.)

    Поздрави,

    Мариана Христова
    редактор на изданието
  • удря в сърцето!!!
  • Много силно...
  • Много хубаво. Чудесно предадена емоция. Поздрав.
  • !!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...