4.12.2010 г., 21:41

Къщата на Салем стрийт

1.1K 0 8

Навярно и подаръкът е там -

линее под елхата недокоснат.

Очаквали го да се върне сам.

А вместо него - позвънила поща.

И целият им свят се разлетял –

разпрашил се на хиляди отломки...

“Синът ви... във атака... през нощта...”

До този миг не вярват на писмото.

Ще го очакват до самия край.

Елхата през прозореца наднича

на Салем стрийт – и в Коледа, и в май.

 

Детето си очакват. Да отключи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, г-жо Билярска,

    Написах ви вчера ЛС, че това ваше стихотворение е било оценено за публикуване в литературната рубрика на Eurochicago.com.

    Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. (Ако не отговорите навреме, на мястото на вашето стихотворение ще бъде публикувано друго.)

    Поздрави,

    Мариана Христова
    редактор на изданието
  • удря в сърцето!!!
  • Много силно...
  • Много хубаво. Чудесно предадена емоция. Поздрав.
  • !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...