31 июл. 2012 г., 19:17

Къщата на спомените

1.1K 0 0

Изневиделица се появи, опи живота ми,

като резервен парашут отвори ми

най-пъстроликите усмихнати простори,

приземих се там - щастлива пред свода им.

 

Пробудих се и запечатах моя свят на длан,

изгрявах и красноречиво, и влюбено залязвах,

с доверчиви пръсти пред Бога свой се кръстих,

топлина и любов - аз нежностно търсих.

 

И се приготвих за дългочакано пътуване,

по река уж позната, с мен някога палувала...

Там пълноводни мои спомени домуват,

ще ги взема - навярно още бушуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...