31 июл. 2012 г., 19:17

Къщата на спомените

1.1K 0 0

Изневиделица се появи, опи живота ми,

като резервен парашут отвори ми

най-пъстроликите усмихнати простори,

приземих се там - щастлива пред свода им.

 

Пробудих се и запечатах моя свят на длан,

изгрявах и красноречиво, и влюбено залязвах,

с доверчиви пръсти пред Бога свой се кръстих,

топлина и любов - аз нежностно търсих.

 

И се приготвих за дългочакано пътуване,

по река уж позната, с мен някога палувала...

Там пълноводни мои спомени домуват,

ще ги взема - навярно още бушуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...