31 jul 2012, 19:17

Къщата на спомените

1.1K 0 0

Изневиделица се появи, опи живота ми,

като резервен парашут отвори ми

най-пъстроликите усмихнати простори,

приземих се там - щастлива пред свода им.

 

Пробудих се и запечатах моя свят на длан,

изгрявах и красноречиво, и влюбено залязвах,

с доверчиви пръсти пред Бога свой се кръстих,

топлина и любов - аз нежностно търсих.

 

И се приготвих за дългочакано пътуване,

по река уж позната, с мен някога палувала...

Там пълноводни мои спомени домуват,

ще ги взема - навярно още бушуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...