31.07.2012 г., 19:17

Къщата на спомените

1.1K 0 0

Изневиделица се появи, опи живота ми,

като резервен парашут отвори ми

най-пъстроликите усмихнати простори,

приземих се там - щастлива пред свода им.

 

Пробудих се и запечатах моя свят на длан,

изгрявах и красноречиво, и влюбено залязвах,

с доверчиви пръсти пред Бога свой се кръстих,

топлина и любов - аз нежностно търсих.

 

И се приготвих за дългочакано пътуване,

по река уж позната, с мен някога палувала...

Там пълноводни мои спомени домуват,

ще ги взема - навярно още бушуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...