31.07.2012 г., 19:17

Къщата на спомените

1.1K 0 0

Изневиделица се появи, опи живота ми,

като резервен парашут отвори ми

най-пъстроликите усмихнати простори,

приземих се там - щастлива пред свода им.

 

Пробудих се и запечатах моя свят на длан,

изгрявах и красноречиво, и влюбено залязвах,

с доверчиви пръсти пред Бога свой се кръстих,

топлина и любов - аз нежностно търсих.

 

И се приготвих за дългочакано пътуване,

по река уж позната, с мен някога палувала...

Там пълноводни мои спомени домуват,

ще ги взема - навярно още бушуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...