Къщичка за птици
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо,
зрънцата от думи по вятър събирах.
И зимното нищо, във пролетно нещо,
превръщах. И раждах се с вас, и умирах.
Приятели мои... Летете! Летете!
А малката дървена къщичка в мрака,
теши се, с последното есенно цвете.
Сънува небе. И е тук. И ви чака...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
