Дни се нижеха в огньове,
повей шепнеше мечтите,
а времето не спираше да гадае,
по течението се носеше.
Там, където край няма,
някъде в морето...
шепнеше любовта
със стрелата в сърцето.
Отронена сълза в песента,
образът ѝ пàри в любовта.
Късна любов,
търси благослов.
© Димитрина Владимирова Все права защищены