10 июн. 2009 г., 15:28

Късна пролет

2.1K 0 2

Слънчев лъч от залеза се откъсна,
в миг към мене полетя.
И във тая пролет късна
топлината му ме връхлетя.

Птичка във небето литна,
тя е моята мечта,
над земята пролетна и китна
се изгуби в прелестта!

Тази пролет ме събуди
и тъгата ми тогаз,
ах, поточетата луди
я отмиха - и щастлив съм аз!

Нощ звездите си разпръсна
и луната заблестя.
Красива пролет - късна,
е стоплила планетата земя.

Щурци в симфония възпяха -
среднощния покой.
И в мрака мислите замряха,
вятърът заспа и той.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галин Михалев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко истинско...6
  • Мн хубаво стихче,браво на теб!!!Моите позравления и 6 от мен.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....