Слънчев лъч от залеза се откъсна,
в миг към мене полетя.
И във тая пролет късна
топлината му ме връхлетя.
Птичка във небето литна,
тя е моята мечта,
над земята пролетна и китна
се изгуби в прелестта!
Тази пролет ме събуди
и тъгата ми тогаз,
ах, поточетата луди
я отмиха - и щастлив съм аз!
Нощ звездите си разпръсна
и луната заблестя.
Красива пролет - късна,
е стоплила планетата земя.
Щурци в симфония възпяха -
среднощния покой.
И в мрака мислите замряха,
вятърът заспа и той.
© Галин Михалев All rights reserved.