Късно
Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук.
Беше късно, не чух във тишината
как в залеза изчезна там денят.
И не видях звезди около луната,
не видях луна дори, не видях и светлина.
Не видях усмивки, само се преструвах
и някак си на времето бях завидяла,
че ми е взело всичко, което притежавах...
А всъщност сама му го бях дала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
