6.11.2008 г., 18:39 ч.
Късно
Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук.
Беше късно, не чух във тишината
как в залеза изчезна там денят.
И не видях звезди около луната,
не видях луна дори, не видях и светлина.
Не видях усмивки, само се преструвах
и някак си на времето бях завидяла,
че ми е взело всичко, което притежавах...
А всъщност сама му го бях дала...
© Някоя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво,Злате!!!
-
Ти си отчайващо млада! Не е било късно, а рано ... Поеми си глътка въздух, в твоите глътки времето е заредило повече озон! Давай с обич и закалявай криле в бурите!
-
Когато човек се раздава, времето граби с пълни шепи! Поздрав!
-
Поздравления!
-
Чудесна поема!Последния стих най-много ми хареса и е изпълнен с ужасно много смисъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А всъщност сама му го бях дала...