Nov 6, 2008, 6:39 PM

Късно

  Poetry
682 0 6
 

Късно

 

Беше късно, никой не усети

как птиците отлитнаха на юг.

Безмълвно, но със скрита песен,

оставиха мълчанието си тук.

 

Беше късно, не чух във тишината

как в залеза изчезна там денят.

И не видях звезди около луната,

не видях луна дори, не видях и светлина.

 

Не видях усмивки, само се преструвах

и някак си на времето бях завидяла,

че ми е взело всичко, което притежавах...

А всъщност сама му го бях дала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • че ми е взело всичко, което притежавах...

    А всъщност сама му го бях дала...
  • Браво,Злате!!!
  • Ти си отчайващо млада! Не е било късно, а рано ... Поеми си глътка въздух, в твоите глътки времето е заредило повече озон! Давай с обич и закалявай криле в бурите!
  • Когато човек се раздава, времето граби с пълни шепи! Поздрав!
  • Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...