Nov 6, 2008, 6:39 PM
Късно
Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук.
Беше късно, не чух във тишината
как в залеза изчезна там денят.
И не видях звезди около луната,
не видях луна дори, не видях и светлина.
Не видях усмивки, само се преструвах
и някак си на времето бях завидяла,
че ми е взело всичко, което притежавах...
А всъщност сама му го бях дала...
© Някоя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво,Злате!!!
-
Ти си отчайващо млада! Не е било късно, а рано ... Поеми си глътка въздух, в твоите глътки времето е заредило повече озон! Давай с обич и закалявай криле в бурите!
-
Когато човек се раздава, времето граби с пълни шепи! Поздрав!
-
Поздравления!
-
Чудесна поема!Последния стих най-много ми хареса и е изпълнен с ужасно много смисъл!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А всъщност сама му го бях дала...