Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук.
Беше късно, не чух във тишината
как в залеза изчезна там денят.
И не видях звезди около луната,
не видях луна дори, не видях и светлина.
Не видях усмивки, само се преструвах
и някак си на времето бях завидяла,
че ми е взело всичко, което притежавах...
А всъщност сама му го бях дала...
© Някоя All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
