6 мар. 2010 г., 12:38

Късно 

  Поэзия » Другая
796 0 4

Душата ми, обезлистена,

за рождеството свое плаче!

 

Автомобилните сирени

с протяжен вой раздират здрача...

 

Отива си и този миг.

И никой няма да го върне!

 

Да го догоня искам с вик,

но... късно – станал е на въглен!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??