6 mar 2010, 12:38

Късно 

  Poesía » Otra
793 0 4

Душата ми, обезлистена,

за рождеството свое плаче!

 

Автомобилните сирени

с протяжен вой раздират здрача...

 

Отива си и този миг.

И никой няма да го върне!

 

Да го догоня искам с вик,

но... късно – станал е на въглен!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??