Mar 6, 2010, 12:38 PM

Късно 

  Poetry » Other
799 0 4

Душата ми, обезлистена,

за рождеството свое плаче!

 

Автомобилните сирени

с протяжен вой раздират здрача...

 

Отива си и този миг.

И никой няма да го върне!

 

Да го догоня искам с вик,

но... късно – станал е на въглен!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??