Душата ми, обезлистена,
за рождеството свое плаче!
Автомобилните сирени
с протяжен вой раздират здрача...
Отива си и този миг.
И никой няма да го върне!
Да го догоня искам с вик,
но... късно – станал е на въглен!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.