mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
6.03.2010 г., 12:38 ч.

Късно 

  Поезия » Друга
795 0 4

Душата ми, обезлистена,

за рождеството свое плаче!

 

Автомобилните сирени

с протяжен вой раздират здрача...

 

Отива си и този миг.

И никой няма да го върне!

 

Да го догоня искам с вик,

но... късно – станал е на въглен!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??