Късно

6.03.2010 г., 12:38 ч.

Поезия » Друга

823 0 4

Душата ми, обезлистена,
за рождеството свое плаче!
Автомобилните сирени
с протяжен вой раздират здрача...
Отива си и този миг.
И никой няма да го върне!
Да го догоня искам с вик,
но... късно – станал е на въглен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Късно

Искате да прочетете повече?

Предложения