6.03.2010 г., 12:38 ч.

Късно 

  Поезия » Друга
823 0 4
Душата ми, обезлистена,
за рождеството свое плаче!
Автомобилните сирени
с протяжен вой раздират здрача...
Отива си и този миг.
И никой няма да го върне!
Да го догоня искам с вик,
но... късно – станал е на въглен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
: ??:??