15 февр. 2009 г., 10:16

Късно е...

926 0 4
Късно е...

Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души.

И късно е... Угасна
светлината на юнския ден.
Зимна нощ е, мрачна и студена,
защото ти далече си от мен...

И късно е... Недей се връща!
Стой там - така си си добре...
Свикнах аз без теб сама да бродя,
не са ми нужни вече твоите ръце.

И късно е... Отмина
времето за прошка, за любов...
Остана само следа от мрачно съществуване
на две души, делили заедно живот...

Времето наистина лекува,
а любовта е болест - не ни пощади...
Забрави ме, както аз ще те забравя!
Сбогом!...Телефона първи затвори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосващ елегичен стих!
    Много ми хареса!
    Пожелавам занапред,
    нов, щастлив късмет,
    стария изхвърли на смет,
    смело напред продължи,
    миналото под камък приспи!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Месечина златна се подава,
    светят в небесата хиляди звезди;
    късно е - настана вечер,
    по улиците скитат самотните души.

    Успях да си пресъздам това описание в галвата си и стана наистина много красиво особено ,,светят в небесата хиляди звезди" Поздрав!
  • Понякога тези повторения засилват емоцията в стиха,
    щом са положени на място!
    Харесват ми такива стихове!
    /можеш да поогледаш още стиха, за стане перфектен/
    Поздрави!
  • Лошо Теди, че само телефонът ви свързва...
    Не знам малко повторението на "И късно е" все в началото на строфата ми дойде в повече... Нищо въпреки това поезията ти пленява с нежността си, за това пиши ! Ние ще четем

    П.п. като те чета май нещо в сърцето ми се разтапя и знам, че когато пишеш и в твоето сърце нещо се топи ...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...