15.02.2009 г., 10:16

Късно е...

925 0 4
Късно е...

Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души.

И късно е... Угасна
светлината на юнския ден.
Зимна нощ е, мрачна и студена,
защото ти далече си от мен...

И късно е... Недей се връща!
Стой там - така си си добре...
Свикнах аз без теб сама да бродя,
не са ми нужни вече твоите ръце.

И късно е... Отмина
времето за прошка, за любов...
Остана само следа от мрачно съществуване
на две души, делили заедно живот...

Времето наистина лекува,
а любовта е болест - не ни пощади...
Забрави ме, както аз ще те забравя!
Сбогом!...Телефона първи затвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосващ елегичен стих!
    Много ми хареса!
    Пожелавам занапред,
    нов, щастлив късмет,
    стария изхвърли на смет,
    смело напред продължи,
    миналото под камък приспи!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Месечина златна се подава,
    светят в небесата хиляди звезди;
    късно е - настана вечер,
    по улиците скитат самотните души.

    Успях да си пресъздам това описание в галвата си и стана наистина много красиво особено ,,светят в небесата хиляди звезди" Поздрав!
  • Понякога тези повторения засилват емоцията в стиха,
    щом са положени на място!
    Харесват ми такива стихове!
    /можеш да поогледаш още стиха, за стане перфектен/
    Поздрави!
  • Лошо Теди, че само телефонът ви свързва...
    Не знам малко повторението на "И късно е" все в началото на строфата ми дойде в повече... Нищо въпреки това поезията ти пленява с нежността си, за това пиши ! Ние ще четем

    П.п. като те чета май нещо в сърцето ми се разтапя и знам, че когато пишеш и в твоето сърце нещо се топи ...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...