Късно е...
Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души.
И късно е... Угасна
светлината на юнския ден.
Зимна нощ е, мрачна и студена,
защото ти далече си от мен...
И късно е... Недей се връща!
Стой там - така си си добре...
Свикнах аз без теб сама да бродя,
не са ми нужни вече твоите ръце.
И късно е... Отмина
времето за прошка, за любов...
Остана само следа от мрачно съществуване
на две души, делили заедно живот...
Времето наистина лекува,
а любовта е болест - не ни пощади...
Забрави ме, както аз ще те забравя!
Сбогом!...Телефона първи затвори...
© Теди All rights reserved.
