15 feb 2009, 10:16

Късно е...

930 0 4
Късно е...

Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души.

И късно е... Угасна
светлината на юнския ден.
Зимна нощ е, мрачна и студена,
защото ти далече си от мен...

И късно е... Недей се връща!
Стой там - така си си добре...
Свикнах аз без теб сама да бродя,
не са ми нужни вече твоите ръце.

И късно е... Отмина
времето за прошка, за любов...
Остана само следа от мрачно съществуване
на две души, делили заедно живот...

Времето наистина лекува,
а любовта е болест - не ни пощади...
Забрави ме, както аз ще те забравя!
Сбогом!...Телефона първи затвори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосващ елегичен стих!
    Много ми хареса!
    Пожелавам занапред,
    нов, щастлив късмет,
    стария изхвърли на смет,
    смело напред продължи,
    миналото под камък приспи!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Месечина златна се подава,
    светят в небесата хиляди звезди;
    късно е - настана вечер,
    по улиците скитат самотните души.

    Успях да си пресъздам това описание в галвата си и стана наистина много красиво особено ,,светят в небесата хиляди звезди" Поздрав!
  • Понякога тези повторения засилват емоцията в стиха,
    щом са положени на място!
    Харесват ми такива стихове!
    /можеш да поогледаш още стиха, за стане перфектен/
    Поздрави!
  • Лошо Теди, че само телефонът ви свързва...
    Не знам малко повторението на "И късно е" все в началото на строфата ми дойде в повече... Нищо въпреки това поезията ти пленява с нежността си, за това пиши ! Ние ще четем

    П.п. като те чета май нещо в сърцето ми се разтапя и знам, че когато пишеш и в твоето сърце нещо се топи ...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...