15 февр. 2020 г., 20:39  

Късно е

674 2 0

Късно е

 

След толкова години пак си тук.

Все същата насмешка във очите.

Но отдавна вече аз съм друг.

След теб преглъщах дълго сам сълзите.

 

За миналото ти дали тъжиш?

За страстните, горещите прегръдки?

Още ли за всичко ме виниш?

Отпивах болката на малки глътки

 

след теб когато тръгна си от мен.

Търсех ласките на тъмнината,

страхувах се от идващия ден.

Във нощите флиртувах с тишината.

 

Със тебе като в приказка живях.

Ти бе мечта жадувана, желана

но да те спра така и не успях.

Не знам защо при мене не остана!

 

За теб дори живота си бих дал.

Исках да останеш с мен до края,

но явно грешно аз съм те разбал!

Сега какво да правя вече зная!

 

Върни се там където си била!

Опитай се да свикнеш с самотата!

По своя път аз сам ще продължа!

За двама ни приключи се играта!

 

15.02.2020 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...