15 февр. 2020 г., 20:39  

Късно е

678 2 0

Късно е

 

След толкова години пак си тук.

Все същата насмешка във очите.

Но отдавна вече аз съм друг.

След теб преглъщах дълго сам сълзите.

 

За миналото ти дали тъжиш?

За страстните, горещите прегръдки?

Още ли за всичко ме виниш?

Отпивах болката на малки глътки

 

след теб когато тръгна си от мен.

Търсех ласките на тъмнината,

страхувах се от идващия ден.

Във нощите флиртувах с тишината.

 

Със тебе като в приказка живях.

Ти бе мечта жадувана, желана

но да те спра така и не успях.

Не знам защо при мене не остана!

 

За теб дори живота си бих дал.

Исках да останеш с мен до края,

но явно грешно аз съм те разбал!

Сега какво да правя вече зная!

 

Върни се там където си била!

Опитай се да свикнеш с самотата!

По своя път аз сам ще продължа!

За двама ни приключи се играта!

 

15.02.2020 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...