Късно е

След толкова години пак си тук.

Все същата насмешка във очите.

Но отдавна вече аз съм друг.

След теб преглъщах дълго сам сълзите.

За миналото ти дали тъжиш?

За страстните, горещите прегръдки?

Още ли за всичко ме виниш?

Отпивах болката на малки глътки

след теб когато тръгна си от мен.

Търсех ласките на тъмнината,

страхувах се от идващия ден.

Във нощите флиртувах с тишината.

Със тебе като в приказка живях.

Ти бе мечта жадувана, желана

но да те спра така и не успях.

Не знам защо при мене не остана!

За теб дори живота си бих дал.

Исках да останеш с мен до края,

но явно грешно аз съм те разбал!

Сега какво да правя вече зная!

Върни се там където си била!

Опитай се да свикнеш с самотата!

По своя път аз сам ще продължа!

За двама ни приключи се играта!

15.02.2020 г.