15.02.2020 г., 20:39  

Късно е

675 2 0

Късно е

 

След толкова години пак си тук.

Все същата насмешка във очите.

Но отдавна вече аз съм друг.

След теб преглъщах дълго сам сълзите.

 

За миналото ти дали тъжиш?

За страстните, горещите прегръдки?

Още ли за всичко ме виниш?

Отпивах болката на малки глътки

 

след теб когато тръгна си от мен.

Търсех ласките на тъмнината,

страхувах се от идващия ден.

Във нощите флиртувах с тишината.

 

Със тебе като в приказка живях.

Ти бе мечта жадувана, желана

но да те спра така и не успях.

Не знам защо при мене не остана!

 

За теб дори живота си бих дал.

Исках да останеш с мен до края,

но явно грешно аз съм те разбал!

Сега какво да правя вече зная!

 

Върни се там където си била!

Опитай се да свикнеш с самотата!

По своя път аз сам ще продължа!

За двама ни приключи се играта!

 

15.02.2020 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....