Кът в парка
КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял!
Хвърчат от вятъра листата,
ошарват листния килим.
Възсторгва се във мен душата,
Денят ми е неповторим!
Край мен е циганското лято,
което има мека длан,
разпръсва багрите богато
и разиграва свой "кан-кан"!
Блести край мине светлината.
Душата ми е Свобода!
Шурти и Сланцето в реката
и поздравява Есента!
24.10.2011г. София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
